Да преговаряш с Русия, означава да им дадем и Одеса, и Днепър
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
29 декември 2023 година
Наредих се на опашката в супермаркета АТБ и се наслушах на какво ли не… Направо не устоявам, ще избухвам.
Двама чичковци в преклонна възраст с количка със средноскъп коняк делово разискват повода на днешната въздушна офанзива на Украйна. Имат две версии. Плешивият счита, че „ отмъщават за кораба “, а беззъбият – че " се отървават от ракети “. Както служителите обезумяло усвояват държавни пари в последните дни на отчетната година.
Пичове, войната върви двайсет и два месеца. А вие съществено се пробвате да намерите аргументите на обстрелите?! Смятах, че тази концепция увехна някъде през март 2022 година.
Едно девойче приказва с някого по телефона.
– Ох, повече от двайсет ракети върху града и единствено трима починали, представяш ли си?!
И, несъмнено, добавя: " Слава Богу ".
Иска ти се да я прегърнеш силно-силно и да я попиташ: " Ти си такава блага и наивна или просто си тъпа?
Този ден трябваше да откарам бонбони за военната болница, купих 10 кг, оставих ги в колата. Но ми се обадиха и малко споделиха: „ Не през днешния ден “. Мога единствено да си показва, какво става там. Днес.
Мислех, че всички пораснали момчета и девойки имат визия за жертвите, за които не съобщават…
А ето и най-любимото ми – „ би трябвало да преговаряме “. Една жена с мрежичка картофи.
Тя се включва в диалога на мъжете с коняка.
– Нека към този момент да си ги вземат този Донбас и Мариупол. Само да свърши всичко това.
И тук аз просто озлобявам.
Не съм политик, нито историк, нито боен специалист. Поправете ме, в случай че бъркам. Но, майка му остаряла, коства ми се, че стига и една дипла в мозъка да се разбере, че „ този Донбас и Мариупол “ – окупираните през днешния ден територии – те към този момент ги считат за свои.
„ Да преговаряш “ с тях, съгласно мен, значи да признаем, че сме подготвени да им дадем и Харкив, и Одеса, и Днепър.
Да, днешната заран беше страшна. Ужасна, чудовищна. И на следващия ден е допустимо да бъде същата. Но в случай че задачата на сходните офанзиви е да ни прекършат, хайде да не им позволим това да се случи.
Та ние сме мощни, мъдри, свободни. Ние сме украинци.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
29 декември 2023 година
Наредих се на опашката в супермаркета АТБ и се наслушах на какво ли не… Направо не устоявам, ще избухвам.
Двама чичковци в преклонна възраст с количка със средноскъп коняк делово разискват повода на днешната въздушна офанзива на Украйна. Имат две версии. Плешивият счита, че „ отмъщават за кораба “, а беззъбият – че " се отървават от ракети “. Както служителите обезумяло усвояват държавни пари в последните дни на отчетната година.
Пичове, войната върви двайсет и два месеца. А вие съществено се пробвате да намерите аргументите на обстрелите?! Смятах, че тази концепция увехна някъде през март 2022 година.
Едно девойче приказва с някого по телефона.
– Ох, повече от двайсет ракети върху града и единствено трима починали, представяш ли си?!
И, несъмнено, добавя: " Слава Богу ".
Иска ти се да я прегърнеш силно-силно и да я попиташ: " Ти си такава блага и наивна или просто си тъпа?
Този ден трябваше да откарам бонбони за военната болница, купих 10 кг, оставих ги в колата. Но ми се обадиха и малко споделиха: „ Не през днешния ден “. Мога единствено да си показва, какво става там. Днес.
Мислех, че всички пораснали момчета и девойки имат визия за жертвите, за които не съобщават…
А ето и най-любимото ми – „ би трябвало да преговаряме “. Една жена с мрежичка картофи.
Тя се включва в диалога на мъжете с коняка.
– Нека към този момент да си ги вземат този Донбас и Мариупол. Само да свърши всичко това.
И тук аз просто озлобявам.
Не съм политик, нито историк, нито боен специалист. Поправете ме, в случай че бъркам. Но, майка му остаряла, коства ми се, че стига и една дипла в мозъка да се разбере, че „ този Донбас и Мариупол “ – окупираните през днешния ден територии – те към този момент ги считат за свои.
„ Да преговаряш “ с тях, съгласно мен, значи да признаем, че сме подготвени да им дадем и Харкив, и Одеса, и Днепър.
Да, днешната заран беше страшна. Ужасна, чудовищна. И на следващия ден е допустимо да бъде същата. Но в случай че задачата на сходните офанзиви е да ни прекършат, хайде да не им позволим това да се случи.
Та ние сме мощни, мъдри, свободни. Ние сме украинци.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ